Blog, Weblog or what the fuck?

CODE IS POETRY!
Най-сетне!

Да притежавам блог беше дълго, изстрадано (но не мечта) желание. Трябваше ми място, където постоянно да пиша и надграждам. Първоначално ползвах поредицата от жалки подобия на лични сайтове, а по-късно и един подфорум към форумите на един от пловдивските Интернет доставчици, но не беше нито практично, нито удобно.

Сега всичко е различно. Системата WordPress, която задвижва тези страници е улеснена до степен такава, че дори аз мога да се справя.

 

Смятам, че човек трябва да е активен. Да прави нещо с живота си. Не става въпрос за типичната женска амбициозност тип “кариера и семейство”, макар че до някъде съм привърженик и на този вид развитие… Става въпрос по-скоро за негативното ми отношение към начина на живот “пошли сапунки, видео игри, хамбургери и чипс”.

 

Това е деволюция. Деволюцията не е просто спряла еволюция - тя е обратното на еволюцията. Намираме се на една мръсна планета, развиваща се технологично и западаща душевно и емоционално. И ако западъка е стремглав, то технологичното развитие не е кой-знае колко динамично (беше, до един момент - може би до преди 4-5 години). Защото основното в този свят са забавленията. Ако навремето хората са се мъчили да измислят и изобретяват, блъскали са си главите върху сложни въпроси, то днес основното в живота на масите са развлеченията. Сякаш има от какво да се развличат. Кой днес иска да стане учен? Че защо да мисли, след като може просто да се напуши или напие и да не го е грижа за нищо?! Важното е времето да минава. Много по-лесно е.

 

Освен всичко, наскоро мой приятел ми каза и нещо от сорта:

 

Трябва отново да почнем да бъдем креативни.

Наистина затишието беше голямо. Ежедневните проблеми на нормалния човек (а не мислещия за постоянно развличане) понякога така го поглъщат, че не му остава никакво време за себе си и за това, което наистина иска да прави.

 

Понеже казаното с думи в повечето случаи остава чуто, но неосмислено реших да започна да пиша и да водя нещо като собствен архив. Така че остава този блог. Тук ще си пишем, и - надявам се - поне тесен кръг от приятели и познати ще го четат. Оттам нататък всичко би било само в плюс.

 

Започваме (and so it began)