Сядам пак да попиша, но пишейки започвам да се страхувам от себе си … май пиша в блога си само когато ми се случи нещо неприятно. И все пак … ще наредя няколко думи за любимите хора – в частност партньорите. Прочетете остатъка от публикацията »
Ето ме-пак съм вкъщи. Скучен, увиснал, пред комютъра… на работа или не - пак пред него. А можеше и да не съм. Навън са приятели, готови да изпият с мен Света. Но не! Не искам да съм с тях сега. Тъпо е, знам го! Но Тя не е тук! Просто я няма - пустош. Чакам … тишина, реших да изляза и да посетя бара, в който често ходя с приятели… мястото, където всъщност Я видях по-добре за пръв път. Прочетете остатъка от публикацията »
Като цяло следващата история трябваше да е в текстово поле отстрани, но стана доста дълга за там, та ще я сложа като публикация…
[...] Той реши да се отдели от хорските разговори и да помисли … единственото, което не можеше да разбере беше “Защо!?”…Защо когато се случи нещо хубаво след него идват абсурдни, дребни и жалки обстоятелства, които с цялата си незначителност го правена невъзможно?! Осъзна, че не контролира нито събитията в живота си, нито резултата от тях, нито себе си…а само в това вярваше. Прочетете остатъка от публикацията »
Ровейки из компютъра си открих някакви интересни логове (хронология на чат), свързани с любовта, които са ми останали от около година… Зачетох се какво съм писал тогава и реших да доразвия тогавашните си мисли. Прочетете остатъка от публикацията »
Имам си любими теми. Винаги мога да говоря за тях, няма да ми омръзне. Така че смятам да ги отбелязвам тук, когато се сблъскам с някоя от тях през изминалия ден.
Сега съм се сетил за гъзарщината, като явление, но не мислете, че съм се сблъскал с ярък, отличаващ се пример днес… просто тя е навсякъде - неприкрита, гола изнесена на показ, без никакво прикритие.
Повлиян от една тема в един друг сайт, където не посмях да си напиша изцяло мнението, защото ще бъда линчуван реших тук да разнищя въпроса. Прочетете остатъка от публикацията »
CODE IS POETRY!
Най-сетне!
Да притежавам блог беше дълго, изстрадано (но не мечта) желание. Трябваше ми място, където постоянно да пиша и надграждам. Първоначално ползвах поредицата от жалки подобия на лични сайтове, а по-късно и един подфорум към форумите на един от пловдивските Интернет доставчици, но не беше нито практично, нито удобно.
Сега всичко е различно. Системата WordPress, която задвижва тези страници е улеснена до степен такава, че дори аз мога да се справя.
Скорошни коментари